Пролетта и есента са най-подходящите сезони за развитие на гъбите Шийтаке в естествената им среда. Именно тогава, те освобождават спорите си. Понасят се във въздуха, изминавайки огромни разстояния, превръщайки се в сребрист прах върху клоните на дърветата. Имунната система на „живите” клони успява да се пребори със спорите, но попаднали върху изсъхналите, те бързо успяват да колонизират голяма част от мъртвата дървесина. Отслабналите клони, не издържат на следващата буря и се пречупват. С падането им на земята Шийтаке ще се събудят. С дъждовете и температурните амплитуди през деня и нощта, се появят и първите гъби. Естествената среда на развитие, изисква всички съпътстващи появата на Шийтаке фактори да са налице, в точно определен момент, което от своя страна затруднява наличието им на едно и също място, по едно и също време.

Шийтаке има три хиляди годишна история на култивиране и е най-предпочитаната ядлива гъба в Азия. През 1978 г. отглеждането й, дава препитание на близо 190 000 души, само в Япония. По това врем, главният земеделски износ на страната е именно Шийтаке, в сушен вид.
През 1940 г. започва успешното култивиране на гъбата с нова техника на инокулация. Методът, се доближава възможно най- много до развитието им в естествена среда. Реално, това е методът, по който работим и днес. Подбира се дървен материал с малък диаметър (за предпочитане дъб), който се отсича през зимата. В ранна пролет, готовите трупи с дължина от метър, се инокулират със смес от дървени стърготини и мицел. Инкубационния период продължава от 8 до 12 месеца, след което инокулираното дръвче може да плододава от 3 до 5 години, като това обикновенно се случва през пролетта и есента.

Гъбата Шийтаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”), се е използвала за лечебни и кулинарни цели. Тази екзотична гъба, е взела името си от „ший” – кестен и „таке” – дърво, означаващо „гъба, която расте върху кестен”. В действителност тя расте и върху клен, габър и дъб.

Независимо то това, че тази гъба присъства в хранителната култура и традиционната медицина на Азия повече от 2000 години, едва днес гъбата Шийтаке става известна и в Европа, най-вече поради изключително голямата си хранителна стойност. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.